Разказващите Пекински дневници

Разказващите Пекински дневници

Blog Article

Белчо се напъна да пристъпи. Сивушка направи усилие да го придружи, но не можа и той се спря.

Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.

И той я заследи в небесата. Тя дълго се въртя във висинето, като ту бавно се спущаше надолу и с неподвижни криле правеше широки кръгове в простора, ту мощно трепваше и стремително се издигаше и чезнеше в лазура.

Използването на кирилица е задължително. Мнения, съдържащи нецензурирани квалификации и обиди ще бъдат премахвани.

Тя да дойде към мен – пак сложно, как да обясни, че тръгва сама на някъде. Решихме го аз да отида натам, но да отбия в едно село и тя ме упъти къде да хвана една екопътека и докъде да ходя по нея, кога да се отклоня и къде да отида – беше филм, но забавен. От нейна страна – тя често излиза да язди, така че нямаше да породи съмнения, просто щеше да язди до по-далеч този път, все едно е правила по-дълга разходка. Казах ѝ:

- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.

И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.

Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни възклицания.

- Това са Самодивските скали - каза след дълго мълчание старият Чумак. - Непристъпни, високи, опасни и ??????? пълни със змии скали. Откак свят светува, там не е стъпил човешки крак и надали ще стъпи нявга.

Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.

При спор, който не може да бъде решен съвместно с избрания онлайн магазин, можете да използвате сайта ОРС.

Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.

Но Сивушка се не поклати, нито отвори очите си да го погледне. Тя трепереше като трескава.

Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина.